Растение баклажан, или паслен темноплодный (лат. Solanum melongena), или бадриджан, или синенький - вид травянистых многолетников рода Паслен, в диком виде произраставших в Южной Азии, Индии и на Среднем Востоке. Этот овощ стали вводить в культуру полторы тысячи лет назад, о чем свидетельствуют древние тексты на санскрите. Распространять баклажаны по миру начали арабы: они завезли их в Африку в IX веке нашей эры. Европейцы узнали овощ баклажан в середине XV века, но в постоянный обиход синие вошли только в XIX столетии.
В этой статье мы расскажем вам, как осуществляется выращивание баклажанов в открытом грунте, как вырастить рассаду баклажанов, от чего листья баклажанов желтеют, чем болеют баклажаны, чем обработать баклажаны от вредителей и болезней, как собирать баклажаны, и дадим много другой важной информации о выращивании этого овоща и уходе за ним.
Посадка и уход за баклажанами
- Посадка: посев семян на рассаду - в начале или середине марта, высадка сеянцев в грунт - в конце мая или в начале июня.
- Освещение: яркий солнечный свет.
- Почва: оптимальная - суглинок или супесчаная.
- Полив: первую декаду после высадки рассады в грунт - умеренный до скудного, с момента формирования завязей полив постепенно увеличивают.
- Подкормки: частые - один раз в 2-3 недели. Первая подкормка - через 2-3 недели после высадки в грунт. Применяют в основном минеральные комплексы: Кристаллин, Аммофоску, Нитрофоску. Из органики полезна навозная жижа. Удобрения вносят в предварительно увлажненный грунт. Иногда могут понадобиться внекорневые подкормки слабым раствором борной кислоты и микроэлементами, которых нет в почве.
- Подвязка и прищипка: в теплице подвязывают в 2-3 местах к кольям или к шпалере; в открытом грунте формируют куст в несколько стеблей: на высоте 30 см верхушку основного стебля прищипывают для усиления кущения. Когда куст разрастется, оставляют 2-5 верхних боковых побегов, а остальные вырезают.
- Размножение: семенное.
- Вредители: листни въшки, акари, колорадски бръмбари, белокрилки, зимни молци, голи охлюви.
- Болести: столбур, сиво гниене, късна болест, вирусна мозайка.
Патладжан зеленчук - описание
Храстът на патладжана достига височина от 40 до 150 см. Листата на растението са редуващи се, големи, груби, зелени, понякога с лилав оттенък. Цветя с диаметър 2-2,5 см, двуполови, лилави, единични или събрани в полуцветни съцветия от 2-7 парчета, цъфтят от юли до септември. Плодът е голямо, кръгло, цилиндрично или крушовидно зрънце с диаметър до 20, дължина до 70 см и тегло до 1 кг, матов или лъскав тъмнолилав цвят, което съдържа малки, плоски, светлокафяви семена, които узряват в края на лятото или началото на есента ...
Отглеждане на патладжан от семена
Посев семян баклажанов
Баклажан - самый теплолюбивый овощ семейства Пасленовые. Он не переносит заморозков и в условиях нашего климата выращивается только через рассаду. Срок созревания скороспелых сортов баклажанов - сто дней с момента появления всходов, а у позднеспелых этот временной промежуток составляет 150 дней. Посадка баклажанов на рассаду осуществляется в начале или середине марта с таким расчетом, чтобы земля к моменту пересадки сеянцев в грунт успела прогреться до 18 ºC, а всходам к этому моменту было не менее 75 дней.
Выращивание рассады баклажанов начинается с предпосевной обработки семян, и лучше всего для посадки брать семена не первого, а второго года хранения, поскольку они более жизнеспособны. Для того, чтобы активировать семена, их на трое суток замачивают в трехпроцентном растворе гумата калия, а затем высаживают по одному в кассеты или отдельные горшки с влажным грунтом, состоящим на 60 % из верхового торфа, на 20 % из перегноя, на 10 % из дерновой земли с добавлением 5 % песка или опилок и такого же количества биогумуса, заглубляя семена в почвенный состав на 1 см. После посева почву уплотняют, затем емкости накрывают пленкой или стеклом.
Выращивание рассады баклажанов
Прорастают семена баклажанов при температуре 25-26 ºC через 10-15 дней. Когда взойдет большая часть рассады, пленку убирают, а температуру и освещенность повышают. Уход за рассадой баклажанов не потребует от вас значительных усилий. С момента посева и до появления на рассаде бутонов грунт не поливают, влажность воздуха также не должна быть высокой, и только в период бутонообразования влажность почвы и воздуха необходимо повысить.
Если вы посеяли семена в богатый грунт, удобрение для баклажанов не понадобится, но если грунт, в котором растут сеянцы, бедный, то полейте его 2-3 раза слабым раствором кристаллина - 12-15 г на 10 л воды. И следите за тем, чтобы сеянцам хватало света, иначе рассада будет болезненно вытягиваться. Если на улице на длительное время установилась пасмурная погода, то следует сделать температуру в помещении на пару градусов прохладнее, Что достигается проветриванием, а также слегка уменьшить влажность воздуха и грунта.
Пикировка баклажанов
Как мы уже упоминали, в отличие от родственного томата, баклажаны плохо реагируют на пикировку, поэтому их и сеют сразу в отдельные емкости. Однако при образовании у сеянцев одного-двух возникает необходимость в их перевалка в более крупные горшки - диаметром 10-12 см. Если хотите, назовите это пикировкой. Перед тем, как пикировать баклажаны в большие горшки, необходимо их обильно полить, а потом осторожно переместить вместе с земляным комом в новую посуду.
За две недели до высадки сеянцев в открытый грунт их начинают закаливать: постепенно понижают температуру содержания, доведя ее в результате до 14-15 ºC. Последние пару дней перед посадкой сеянцы должны проводить на свежем воздухе весь световой день, а если во дворе тепло, то можно оставить рассаду на улице на всю ночь. Закаливающие процедуры повышают устойчивость сеянцев к ветру, приспосабливаемость к прохладной температуре и прямым солнечным лучам. Рассаде, которая в дальнейшем будет выращиваться в теплице, закалка не нужна.
Посадка баклажанов в открытый грунт
Когда сажать баклажаны в грунт
Мы уже писали о том, когда сажать рассаду баклажанов в открытый грунт: основные условия для пересадки сеянцев на грядку - температура почвы в пределах 18 ºC и возраст рассады 2-2,5 месяцев с момента появления всходов. Сеянцы должны достигать высоты 16-25 см, иметь 8-10 настоящих листьев, а, возможно, и несколько бутонов. Желательно, чтобы угроза возвратных заморозков к моменту высадки рассады уже миновала. То есть, оптимальный срок посадки сеянцев на грядки - начало июня. Место для выращивания теплолюбивого баклажана должно быть солнечным, но защищенным от ветра.
Лучшие предшественники для баклажанов - капуста, огурец, морковь, лук, чеснок, кабачок, фасоль и горох.
Нельзя выращивать баклажаны на участке, где до этого росли картофель, перец, помидоры, физалис и собственно баклажаны.
Грунт для баклажанов
Наиболее благодатная почва для баклажанов - суглинистая или супесчаная. Неплохо они растут и на более тяжелых грунтах, однако в этом случае потребуется внесение в почву торфа и перегноя из расчета по одному ведру каждого удобрения на м² участка, а также необходимо «разбавить» тяжелый грунт крупный речным песком или опилками. Делать это лучше еще осенью, за полгода до высаживания рассады баклажанов, во время перекопки участка на глубину штыка лопаты. Если вы хотите унавозить грунт, то в свежем виде это удобрение вносят осенью, а весной можно перекапывать участок лишь с перепревшим навозом.
И все же лучше готовить место под баклажаны с осени, чтобы весной, когда почва просохнет после растаявшего снега, оставалось лишь взрыхлить ее граблями, заделывая в грунт рассыпанные по участку удобрения: по 2 стакана древесной золы, по чайной ложке мочевины и по столовой ложке суперфосфата и сульфата калия на м² - в случае, если грунт на участке бедный.
Как высаживать баклажаны в открытый грунт
Техника посадки сеянцев баклажанов в открытый грунт та же, что и перцев: на грядке делают лунки на расстоянии 30-40 см одна от другой на 2-3 см большей глубины, чем высота горшочков с рассадой, а между рядами оставляют дистанцию около 60 см. Затем лунки заливают водой, высаживают в образовавшуюся грязь предварительно политую рассаду вместе с земляным комом, засыпают лунки грунтом и уплотняют его. После посадки участок мульчируют сухой землей или торфом.
Первые две недели необходимо следить за тем, чтобы почва на участке была все время влажной, и лучше всего предотвратит слишком быстрое высыхание грунта торфяная мульча.
Выращивание баклажанов в теплице
В тепличных условиях лучше выращивать гибридные сорта баклажанов, и самые популярные из них Щелкунчик, Фиолетовое чудо и Багира. Посадка рассады в теплицу требует соблюдения таких условии:
- сеянцы должны иметь 8-9 развитых листьев;
- корневая система рассады должна быть хорошо развита;
- высота сеянцев должна достигать не менее 20 см;
- возраст рассады, высаживаемой в теплицу - 65-75 дней с момента появления всходов.
Грядки в теплице готовят так: с осени грунт очищают от остатков других растений и дезинфицируют раствором медного купороса (2 столовые ложки на 10 л воды). За три недели до посадки баклажанов в грунт на каждый м² вносят по 4 кг перегноя, 60 г суперфосфата, 30 г аммиачной селитры, 15 г сернокислого магния и 30 г сернокислого калия, после чего грядки перекапывают, заделывая удобрения в почву, и разравнивают. Лунки выкапывают чуть глубже, чем высота горшочков с рассадой, на расстоянии 45 см друг от друга, сохраняя промежуток между рядами около 60 см.
Рассаду перед пересадкой в теплицу поливают, затем осторожно вынимают из горшка вместе с земляным комом, переваливают в лунку, закапывают, уплотняют землю и поливают рассаду уже на новом месте.
Баклажаны влаголюбивы, поэтому увлажнение грунта - важнейший из пунктов ухода за ними, но перед тем, как поливать баклажаны после посадки в следующий раз, дайте им освоиться дней пять, после чего растения поливают один раз в неделю, а когда баклажаны начнут плодоносить, частота поливов удваивается. Увлажняют баклажаны теплой водой рано утром. После полива теплицу проветривают, поскольку влажным должен быть грунт, но никак не воздух.
Оптимальная температура для выращивания баклажанов в теплице 28 ºC, более высокая температура недопустима, поэтому проветривание теплицы должно стать регулярной процедурой, особенно в жаркие дни. Кроме того, в знойную погоду нужно поливать в теплице дорожки.
Удобрение баклажанов, выращиваемых в закрытом грунте, проводят дважды за сезон:
- до начала плодоношения, через две недели после высадки рассады на грядки - минеральными и комплексными удобрениями (Растворином или Кемирой);
- после того, как началось плодоношение - азотно-фосфорными удобрениями (раствором столовой ложки селитры аммиачной и суперфосфата в стакане воды).
Органические удобрения вносятся только один раз - в грунт перед посадкой, поскольку более позднее их внесение может привести к мощному росту зелени и обильному цветению, но плоды завязываться не будут.
Иногда приходится подвязывать кусты баклажанов к опорам, поскольку в тепличных условиях они вырастают слишком высокими и при этом хрупкими, кроме того, желательно убрать с кустов боковые отростки, оставив из них только пять самых сильных.
Что касается болезней, то в теплицах из-за повышенной влажности может развиться фитофтороз или табачная мозаика, с которыми борются Цирконом или Фитоспорином, хотя проще все же не допускать развития болезней, регулярно проветривая теплицу. Из вредных насекомых более всего досаждают баклажанам в теплице тля, белокрылки и паутинные клещи. Появления насекомых можно избежать все тем же простым способом - проветриванием теплицы.
Уход за баклажанами
Как вырастить баклажаны
Уход за баклажанами в открытом грунте заключается в поливе, последующих после него прополках и рыхлениях междурядий, формировании кустов позднего и среднего сроков созревания, а также подкормках баклажанов.
Полив баклажанов
Най-вече патладжаните се нуждаят от влага по време на масовото формиране на плодове, но интензивното влага на разсад през първото десетилетие след засаждането може значително да отслаби растенията, които все още не са пуснали корени. Водата за овлажняване на патладжаните трябва да е топла - 25-30 ºC; водата трябва да се излива внимателно под корена, така че капки да не падат върху листата. След поливане трябва внимателно да разхлабите пътеките и да премахнете плевелите от мястото.
Необходимо е да се разхлаби почвата на мястото поне 5 пъти на сезон, като се предотврати образуването на кора на повърхността на почвата, но ако своевременно мулчирате мястото с торф, тогава ще трябва да разхлабите пътеките много по-рядко и в този случай ще има малко плевели на мястото с патладжани.
Как да завържете патладжани
Патладжаните, растящи в оранжерия, растат много по-високо от земните, така че трябва да бъдат вързани за решетка или колове на три места, но от момента, в който разсадът е засаден в земята, е необходимо да се оформи храст в едно стъбло, което в крайна сметка ще се нуждае от фиксиране. Най-силната издънка се оставя на храста, премахвайки страничните израстъци. Докато на стъблото има само листа и цветя, издънката перфектно издържа на натоварването, но когато яйчниците започнат да се образуват и след това плодовете растат и узряват, натоварването върху стъблото се увеличава многократно, така че устойчивостта на енергичните патладжани рязко намалява.
Методът за отглеждане на едностеблени патладжани с фиксиране на стъблото към опората спестява много място в оранжерията.
За тези, които отглеждат патладжан на открито, е по-добре да оформят патладжанов храст в няколко стъбла. Веднага щом растението достигне височина от 30 см, прищипете горната част на основния му издънка, за да предизвикате активно бразда. Когато храстът порасне, върху него се оставят два до пет горни странични издънки, останалите се изрязват с ножици. Уверете се, че всички останали издънки са равномерно осветени.
Хранене с патладжан
Патладжаните се нуждаят от често хранене - веднъж на две до три седмици. За първи път разсадът се храни 15-20 дни след засаждането на открито. Как да оплодя патладжани? Смес от минерални торове, състояща се от 10 g амониев нитрат, 10 g суперфосфат и 3-5 g калиев сулфат, изчислено на m² площ. Вместо изброените торове, можете да прилагате амофоска, кристалин, нитрофоска в около 20-25 g на същата единица площ. При следващо хранене нормата на торенето постепенно се увеличава с един и половина до два пъти. Не забравяйте да поливате мястото след торене.
Патладжаните също реагират добре на хранене с каша. Не забравяйте за листно превръзка: напръскайте листата на патладжана със слаб разтвор на борна киселина и през хладно лято няма да навреди на обработката на листата на патладжана с микроелементи. Моля, обърнете внимание, че разтворите за листно превръзка трябва да са няколко пъти по-слаби по консистенция от тези, прилагани в корена.
Вредители и болести по патладжаните
Най-известните заболявания на патладжаните са късната болест и мозайка, както и столбур, черен крак и сиво гниене. Черният крак е гъбично заболяване, което причинява потъмняване и унищожаване на кореновата шийка на растенията и когато болестта засяга кореновата система, патладжаните изсъхват и умират. Болестта може да бъде диагностицирана още в епохата на разсада, а повишената влажност на почвата и въздуха допринася за нейното развитие.
Мозайката може да унищожи до 15% от реколтата от патладжани. Може да се определи от особения пъстър цвят на листата, който се появява в резултат на поражението на растението от вируса. Най-често вирусът се прехвърля върху патладжаните по време на бране.
Stolbur е фитоплазматично заболяване, което засяга по-често патладжани, растящи в открит терен, отколкото парникови зеленчуци. От поста листата на патладжана стават червено-лилави, а горните стават гофрирани, стъблата се удебеляват, стават чупливи, цветята се деформират, изсъхват и падат. Носителите на столбура са листоверти.
Сивото гниене, като всяка гъба, се разпространява чрез заразени растителни остатъци и е особено активно при висока влажност при температури над 20 ºC. Сивото гниене изглежда като тъмни водни петна по листата, плодовете и стъблата на патладжаните, върху които с течение на времето се появява сив цвят.
Късната болест се проявява с тъмнокафяви петна по долните листа, които постепенно почерняват, а от долната страна на листната плоча се образува бял цвят. Впоследствие болестта засяга плодовете и съцветията на патладжана: първо се появяват подкожни, неясни петна, увеличаващи се по размер, и дръжката почернява и изсъхва.
Достатъчни са и вредителите от патладжани, но най-често ги притесняват листни въшки, паякови акари, голи охлюви. Листните въшки и паяковите акари се хранят с растителен сок, правейки пробиви по листата и стъблата им, което ги кара да изсъхнат, да изсъхнат и да се извият, а охлювите не само изяждат листата, понякога оставяйки само вени от тях, но и увреждат плодовете.
Обработка на патладжани
Как да обработим патладжаните, така че болестите и вредителите да не съсипят реколтата ви. За да се предпазят патладжаните от увреждане на болестта, е необходимо да се спазва редуването на културите на мястото, тоест да не се засаждат разсад от патладжан след отглеждането на пасхар и други нежелани предшественици, за да се грижат правилно за патладжаните и да се извършват превантивни обработки на семена и почва на мястото преди засаждането.
Семената се дезинфекцират, като се държат за половин час в слаб разтвор на солна киселина или в силен разтвор на калиев перманганат, а почвата на мястото преди засаждане на разсад, както и след вкореняване в открит терен и след прибиране и изхвърляне на растителни остатъци трябва да се обработват с препарати, съдържащи медно - меден сулфат , Течност от Бордо. Тази мярка ще помогне да се предпазят патладжаните от късна болест и мозайка, но ако болестта се появи, можете да прибегнете до обработката на патладжана с циркон или фитоспорин.
За съжаление все още не са изобретени лекарства за столбур и черен крак, но дезинфекцията на семена и почва преди сеитбата може да отслаби патогените.
Охлювите, ако са малко от тях, могат да се събират на ръка, но с голям брой мекотели на мястото, трябва да разпръснете смес от пепел, тютюнев прах и вар между редовете след разрохкване на почвата.
Що се отнася до вредните насекоми, патладжаните могат да бъдат третирани от тях преди и след цъфтежа с бързо разлагащи се инсектициди, например, Keltan или Karbofos, или Strela, което е безопасно за човешкото здраве.
Събиране и съхранение на патладжани
Можете да съберете плодовете след 30-40 дни след цъфтежа, когато станат лъскави. Плодовете от патладжан се събират в полузрело състояние: те не са вкусни нито незрели, нито презрели. Всъщност има два вида зрялост на патладжана: техническа, при достигане на която патладжанът е готов за бране и ядене, и биологична, при която зрелият плод вече е безвкусен. Трябва да отрежете плодовете с ножици за подрязване, като оставите дръжка с дължина 2 см върху тях.
Патладжаните не се съхраняват дълго време, така че е по-добре да ги използвате за храна или да правите препарати за зимата - консервирайте под формата на хайвер или салати, туршия или туршия. Някои домакини нарязват плодовете на кръгчета и ги подсушават.
Ако поставите патладжаните на тъмно място с температура не повече от 2 ºC, те могат да останат свежи за около месец. Можете да увиете всеки патладжан в лист хартия, да ги сгънете в кутия на един слой и да ги поставите на хладно място, където също могат да се съхраняват известно време. Поставяйки патладжаните в найлонов плик и оставяйки отвор за вентилация, поставете плика на тъмно и студено - ето друг начин за съхранение. Е, и, разбира се, плодовете от патладжан се съхраняват в хладилника за най-дълго време. Основното нещо за съхранение на патладжани е тъмнината и прохладата.
Видове и сортове патладжан
В момента класификацията на патладжаните ги разделя на три подвида: източен, европейски и индийски.
Източният подвид на патладжаните е представен от ниски растения с полуразпространяващи се и разперени храсти, предимно от ранни, но понякога и средно ранни сортове. Издънките и стъблата на растенията от този подвид са тънки, зеленикаво-лилави, яйцевидни листа, малки, зелени, с лилави жилки и дръжки. Плодовете също са средно едри, сферични, змийски, сърповидни, крушовидни, цилиндрични, тъмнолилави на цвят със зеленикава или бяла плът с лека горчивина.
Западният подвид на патладжана е представен от средно сезонни и късни сортове затворени или полуразпространени храсти със средна до висока височина с дебели зелени стъбла, в чиито върхове слабо се проявява лилавата пигментация. Листата на растенията от този подвид са големи, продълговато яйцевидни, пубертетни, зелени, понякога със светлокафяв оттенък в областта на вените и дръжките. Сравнително големите плодове с различни форми, достигнали техническа зрялост, придобиват виолетови, кафеникаво-виолетови, тъмно-виолетови и черно-виолетови цветове. Пулпът е жълтеникав или зеленикаво бял с различна степен на горчивина.
Подвид индийски патладжан е широко представен в културата, но неговите сортове не се отглеждат в нашия климат.
Предлагаме ви описание на най-добрите сортове от западния подвид патладжан, които могат успешно да се отглеждат в средната лента:
- Валентина - стандартният размер на лилаво-черните плодове на този ранен добив е 5х26 см, те са удължени отгоре надолу и имат изключителен вкус и устойчивост на вируса на тютюневата мозайка;
- Violet Miracle е ранно узрял хибрид, с лъскави лилави плодове, с тегло 350 g, със зеленикава плът без горчивина. Това е плодотворен и устойчив на увяхване сорт;
- Чешки ранен - ранно узряващ сорт с висок добив с мощни, компактни ниски храсти с тъмнолилави, гладки, лъскави яйцевидни плодове със зеленикаво-бяла плът без горчивина;
- Черен красавец - датски ранозрял сорт с височина на храста около 50 см и плодове с много тъмен цвят и цилиндрична форма с тегло около 240 г;
- Деликатес - ранно узрял сорт, храст до 40 см височина, тъмно лилави плодове, бяла пулпа без горчивина;
- Златното яйце е ранно узрял хибрид със средно големи плодове с форма на гъска. Този сорт се отглежда по-скоро като декоративно растение;
- Донской - средно добив средно разпространен храст със среден растеж с плодове с форма на круша с тегло до 180 g;
- Epic е ранно узряващ сорт с оригинални капковидни плодове с тъмно лилав цвят, с размери 10x22 см, характеризиращи се с непретенциозност и висок добив;
- Донецк плодоносен - ранен сорт с тъмни плодове с дължина до 15 см, диаметър до 4 см и тегло до 160 г;
- Black Beauty е високодобивен ранен сорт с много големи плодове - до 900 g тегло;
- Мария - теглото на малки продълговати тъмнолилави плодове достига 220 г, сортът се отличава с бързото узряване на плодовете, което компенсира малкия им размер;
- Барбентанът е ранозреещ плодоносен сорт с дълъг период на плододаване с лъскави тъмнолилави плодове;
- Nautilus е средно ранен сорт със саблевидни тъмнолилави плодове с тегло до 500 г. Подходящ за отглеждане на закрито;
- Арап е висок храст, достигащ метър височина, върху който узряват много тъмно лилаво-кафяви плодове с дължина до 25 см;
- Албатрос е средносезонен високодобивен сорт с височина до 50 см с крушовидни синьо-виолетови плодове с тегло до 450 г;
- Solara е ранозрял плодоносен и лесен за грижи сорт с тъмно лилави плодове с тегло до 1 килограм.
