Растение кизил (лат. Cornus) относится к роду семейства Кизиловые, представителей которого в природе насчитывают около пятидесяти. Чаще всего это листопадные древесные растения - кустарники или деревья, но иногда это травянистые многолетники или древесные зимнезеленые растения. Род Кизил составляют четыре подрода. Слово «кизил», заимствованное из тюркского языка, означает «красный» - видимо, по цвету ягод наиболее известного вида кизила. Распространены растения этого рода в Восточной и Южной Европе, на Кавказе, в Малой Азии, Китае и Японии.
Окультуривать кизил люди начали очень давно: еще римляне и древние греки занимались отбором лучших форм растения для разведения в садах и, как утверждал Вергилий, небезуспешно. В средней полосе кизил стали выращивать в XVII веке, при царе Алексее Михайловиче, большом любителе всяческих растительных диковин, а интерес именно к кизилу был вызван чрезвычайной полезностью его плодов, употребляемых в те времена в виде отвара.
Первые переселенцы в Америку использовали кизил для чистки зубов, а американские аборигены - для изготовления стрел. Позднее из очень твердой древесины кизила стали производить челноки для ткацкого оборудования, дверные ручки, ручки для молотков, теннисные ракетки. Утверждают, что даже Святой Крест был сделан из кизила. Цветок кизила тихоокеанского - официальный цветок Британской Колумбии, провинции в Канаде, а цветущее дерево кизил - официальное дерево американских штатов Миссури и Виргиния.
Прослушать статью
Посадка и уход за кизилом
- Посадка: осенью, в самом начале листопада.
- Цветение: в апреле-мае.
- Освещение: полутень.
- Почва: богатая известью. Грунтовые воды на участке должны залегать не выше 1,5 м.
- Полив: умеренный и регулярный.
- Подхранване: през първата половина на вегетационния период азотният компонент трябва да преобладава в тора, през втората половина - върху поташа.
- Подрязване: Редовно, латентно в края на зимата или началото на пролетта.
- Размножаване: зелени резници, наслояване, присаждане или семена.
- Вредители: буболечки от охлюви и полихромни гъсеници.
- Болести: ръжда, брашнеста мана, листно петно.
Дрянов храст - описание
Самый известный представитель рода - кустарник кизил обыкновенный, или кизил мужской, высотой до 2,5 м с блестящими красно-оранжевыми свисающими побегами, которые при соприкосновении с почвой легко укореняются, яркими зелеными супротивными или очередными листьями и молочно-белыми цветками, собранными в соцветия диаметром до 5 см, которые распускаются в мае и цветут в течение двух недель. Плоды кизила с одной или двумя косточками, созревающие с августа по октябрь, различаются как по форме, так и по цвету. У культурных форм они достигают в длину 3 см, форму имеют обычно вытянуто-цилиндрическую, однако встречаются и виды с почти круглыми, как у вишни, плодами, а также бочковидными и даже грушевидными.
Цвет плодов обычно ярко-красный, но известны формы с розовыми, желтыми, пурпурными и даже черными ягодами. И по вкусу ягоды кизила различаются: могут быть сладкими, терпкими или терпко-сладкими, сочными или суховатыми. Само растение можно формировать как в виде куста, так и в виде дерева. Кизил достаточно морозостоек, но при температуре -30 ºC у него обмерзают концы побегов. Живет куст кизила более ста лет.
Посадка кизила
Когда сажать кизил
Время, когда пришла пора сажать кизил, угадать легко - как только начнут опадать листья тополя. Посадка кизила осенью предпочтительней весенней потому, что весной вам придется высаживать кизил в очень короткий временной промежуток между тем, как прогреется земля, и порой, когда начнут распускаться почки кизила. Выберите для кизила полутенистый участок с богатой известью почвой на южной или юго-западной стороне, на котором грунтовые воды залегают не выше полутора метров. Растет кизил и в кислых грунтах, однако это негативно сказывается и на его развитии, и на качестве урожая.
Располагают кизил не ближе, чем в 3-5 метрах от забора, построек и других деревьев. Для того чтобы кизил плодоносил, у него должна быть в саду пара, а лучше две, и размещаться они должны не далее, чем в 3-5 метрах друг от друга.
Как посадить кизил
Готовые к посадке саженцы кизила должны быть двухлетними, высотой около 1,5 м, диаметром ствола - около 2 см, на них должно быть 3-5 скелетных ветвей. Посадка кизила осуществляется в яму диаметром и глубиной примерно 80 см. Выкопав яму, вбейте в нее кол, к которому вы потом привяжете саженец. Кол вбивают с той стороны, откуда обычно дует ветер.
Верхний, плодородный слой грунта, вынутый из ямы, смешайте с перегноем и минеральными удобрениями, насыпьте из него холм в центре ямы, установите на холм саженец кизила, осторожно расправьте его корни, засыпьте яму плодородной почвой с удобрениями, поддерживая саженец так, чтобы его корневая шейка оказалась на 3-4 см выше уровня участка. Полейте саженец тремя ведрами воды, а когда она впитается, почва осядет, и шейка окажется вровень с поверхностью, обрежьте побеги саженца на треть длины, привяжите его к опоре и замульчируйте приствольный круг перегноем или сухой почвой из нижнего, менее плодородного слоя грунта.
Уход за кизилом
Как вырастить кизил в саду
Посадка и уход за кизилом мало чем отличаются от посадки и ухода за любым другим плодовым кустарником - шиповником или барбарисом, например. Заключается уход за кизилом в поливе, рыхлении почвы на участке, удалении с него сорняков, обрезке побегов растения и подкормках.
Особенность кизила в том, что в его плодоношении нет периодичности, то есть урожай он дает ежегодно. Закладка урожая будущего года осуществляется в мае-июне текущего года, и до конца вегетативного периода цветочные почки, формирующиеся одновременно с ростом побегов, должны быть сформированы окончательно. Именно поэтому так важно поливать и удобрять кизил своевременно. Для того чтобы вода не растекалась по участку, а направлялась к поверхностно расположенной корневой системе, сделайте вокруг куста круговую борозду и лейте воду в нее.
Старайтесь соблюдать в увлажнении кизила баланс: воды должно быть достаточно, но чрезмерный полив недопустим. После полива грунт на участке рыхлят не глубже, чем на 8-10 см, одновременно избавляясь от сорняков. Что касается подкормок, то в первой половине сезона применяют удобрения с азотно-фосфорной составляющей, а во второй делают акцент на калийную - например, вносят в грунт древесную золу. Хорошо реагирует кизил на компост и перегной, но самым важным для роста и плодоношения кизила является наличие в грунте кальция - имейте это в виду.
Обрезка кизила
Выращивание кизила предполагает проведение регулярной обрезки кустарника. Зимой или ранней весной, в период покоя, удалите с куста все поврежденные, сухие и обмороженные ветки, являющиеся легкой добычей для грибков или вредных насекомых. Перед тем, как резать ветку, окуните ножницы в раствор хлорки в консистенции 1:3, чтобы не перенести возбудителей болезней, которые, возможно, поселились на кизиле, на здоровые ветки.
Укоротите или обрежьте до основания слишком старые стебли, чтобы стимулировать рост новых побегов. Вырежьте ветки и побеги, растущие внутрь куста. Если ваш куст привит, удалите все побеги ниже места прививки. Делать формирующую обрезку вам, скорее всего, не придется, поскольку растение имеет естественную красивую крону.
Вредители и болезни кизила
Как правило, кизил ни вредителями, ни болезнями не поражается. Но иногда, крайне редко, растение страдает от грибкового заболевания ржавчина, проявляющегося желтыми пятнами на листьях. Уничтожают грибок обработкой растения бордоской жидкостью. Так же редко поражает кизил мучнистая роса, с которой борются коллоидной серой, а также пятнистости, против которых применяют обработку кизила все той же бордоской смесью. Из вредителей могут побеспокоить кизил червец улитковый и гусеница-многоцветница - первый уничтожают обработкой растения известью, а вторую - парижской зеленью.
Кизил в Подмосковье
Почему-то принято думать, что кизил в Москве и Подмосковье не приживается, однако это неправда. Селекционерами выведены сорта растения, способные переносить тридцатиградусные морозы, поэтому кизил нормально развивается и обильно плодоносит и в условиях средней полосы. Посадка и уход за кизилом в Подмосковье ничем не отличается от выращивания растения, например, в Ставрополье или в Украине.
Иногда, правда, концы его молодых побегов зимой обмерзают, поэтому весной их приходится обрезать. Во избежание таких неприятных сюрпризов молодой кизил на зиму несколько лет нужно укрывать мешковиной, а приствольный круг кизила, как молодого, так и взрослого, мульчировать на зиму толстым слоем торфа или перегноя.
Размножение кизила
Как размножать кизил
В любительском садоводстве кизил размножают преимущественно вегетативно, однако вполне возможно и семенное размножение.
Выращивание кизила из косточки
Косточки кизила очищают от мякоти и кладут их во влажный мох или опилки на целый год, постоянно поддерживая влажную среду - таким образом происходит стратификация семян перед посевом. Косточка кизила не распадается на семядоли, поэтому погружать ее в почву нужно не более, чем на 3 см.
Нестратифицированные семена прорастают только через два года, причем далеко не все. Стратифицированные семена всходят в год посева. Уход за семенами обычный: полив, подкормки, прополки, в самом начале роста притенение от палящих лучей. За первый год всходы вырастают только до 3-4 см, к концу второго - до 10-15 см, и осенью их можно высаживать в открытый грунт в питомник. Плодоносит кизил из семян только через 7-10 лет.
Для семенного размножения используют косточки диких видов кизила, потом, когда из них вырастут молоденькие саженцы, их используют как подвои для культурных видов кизила.
Размножение кизила черенками
Для черенкования кизила подходят только зеленые черенки с кустов не моложе 5-6 лет - одревесневшие черенки приживаются очень плохо. Черенки длиной 10-15 см нарезают рано утром с побегов в фазе активного роста, на каждом должна быть хорошо развитая точка роста и по две пары листьев. Черенки после срезки сразу ставят в воду. Косой нижний срез должен проходить ниже почки на полсантиметра-сантиметр.
Преди засаждане, резниците се лишават от долната двойка листа и се държат от шест до дванадесет часа в 3% разтвор на хетероауксин. След това се измиват, засаждат се под ъгъл 45 ° на сенчесто място, в почвата, поръсват се отгоре със слой добре измит пясък с дебелина 7-10 см и се покриват с полиетилен, така че да има празнина от 15-20 см между филма и резниците. След засаждането резниците се поливат , а в бъдеще почвата се поддържа в леко влажно състояние, предотвратявайки падането на пряка слънчева светлина върху резниците.
Трябва да напоите района през фино сито, така че водата да не се излива на поток, а да пръска. Температурата под обвивката трябва да бъде около 25 ° C и веднага щом се повиши, повдигнете обвивката, за да се проветри. Резниците се вкореняват след две до три седмици, след което започват да се втвърдяват - това ще отнеме около две седмици време, след това филмът се отстранява и зрелите резници се подхранват с течен амониев нитрат (30 g на кофа вода). На следващата есен храстите се засаждат на постоянно място.
Размножаване на дрян чрез присаждане
Окулирането се извършва през август-септември върху засадени и вкоренени двугодишни разсад от див дрян, а сортовете се използват като потомък. С остър нож се прави разрез на подложката кръстосано - хоризонтално и вертикално, а вертикалният разрез се прави с дълбочина до 3 см. Пъпка с кора, листна дръжка и част от дървото се изрязва от издънката, поставя се във вертикален разрез, като внимателно се избутва кората върху нея отстрани , и фиксирайте издънката с лента за окуляр (можете да използвате канцеларска лента).
След две до три седмици, ако сте направили всичко правилно, дръжката ще падне. Филмът може да бъде премахнат през октомври. Новите издънки на подложки трябва да бъдат премахнати.
Размножаване на дрян чрез наслояване
Хоризонталните дъговидни едногодишни издънки се използват като наслояване. През пролетта, веднага щом почвата се затопли, изкопайте я около дряновия храст с добавяне на торове, изравнете я, направете жлебове в нея, огънете и поставете предвидените издънки в тях, закрепете ги и ги поръсете с пръст в точката на закрепване и прищипете върховете. Когато зелените издънки с височина 10-12 см се развият в точките на закрепване близо до слоевете, поръсете ги до половината със земя, след 2-3 седмици, когато издънките ще добавят същото количество в растеж, отново ги поръсете до половината.
През есента или следващата пролет слоевете се отделят от майчиното растение и се засаждат на постоянно място.
Размножаване на дрян чрез разделяне на храста
Този метод се използва, когато е необходимо храстът от дрян да се трансплантира на ново място. През пролетта, преди да набъбнат пъпките, или през есента, месец преди измръзване, дрянът се изкопава, всички стари клони се отстраняват от него, кореновата система се освобождава внимателно от почвата и храстът се нарязва на няколко приблизително равни части, всяка от които има добри корени и здрави надземна част. Преди засаждането старите корени се изрязват, останалите леко се съкращават.
Дрянът се размножава и чрез коренови издънки, ако растат от вкоренено растение - издънките се отделят от храста и се трансплантират на ново място. В присадено растение кореновите издънки растат от запас - див вид дрян, едва ли ще имате нужда от него.
Видове и сортове дрян
Обикновен дрян (Cornus mas)
Най-известният вид от рода е обикновеният дрян, чието описание вече сме дали. Добавяме само, че най-популярните форми на обикновения дрян са:
- Pyramidalis - дрян с пирамидална форма на короната;
- Нана - джудже джудже със сферична корона;
- Variegata - дрян с листа, оградени с бяла ивица;
- Aurea - дрян със златни листа;
- Aurea variegata е дрян с жълти пъстри листа.
Бял дрян (Cornus alba)
Също така е много разпространен вид в културата, който в естествени условия се среща в Китай, Япония, Корея и почти в цяла Русия. Това е храст с височина до 3 м с гъвкави, тънки клони, предимно червено-оранжев на цвят, въпреки че има форми с черно-червени и червено-кафяви клони. Младите му издънки са покрити със синкав цвят. Листата на растенията от този вид са широко яйцевидни, леко набръчкани, дълги 10-12 см, тъмнозелени от горната страна на плочата, белезникави отдолу, през есента стават тъмночервено-лилави. Малки бели цветя с диаметър до 5 см, събрани в щитовидни съцветия, обилно покриват храста през първата половина на лятото и отново в началото на есента.
Белите кълбовидни плодове със син оттенък узряват точно навреме за втория цъфтеж на бял дрян. Този вид има много декоративни форми:
- сребристо оградени - растение с кремаво-бяла граница по листата, които през есента преминават от зелено в кармин-червено. Цветът на кората също е червен. Височината на храста е 2-3 м;
- Elegantissima е много зимоустойчива, бързорастяща форма на дрян с височина до 3 м с ефектни червени издънки, които са поразителни през зимата, и листа с неравномерни кремообразни кантове, петна и ивици;
- Siberica Aurea - храст с височина 1,5-2 м с бледожълти листа върху изправени червени издънки и кремаво-бели цветя, които понякога цъфтят отново през есента, едновременно с узряването на синкави плодове;
- Siberica Variegata е два метра висок дрян с широки кремаво-бели кантове, ивици и петна по листата, които през есента преминават от зелен фон в лилав, докато границата и петънцето остават кремообразни. Издънките запазват коралово червения си цвят през зимата. Това растение дава малко плодове, расте бавно, много подходящо за малки градини.
Дрян червен или кървавочервен (Cornus sanguinea)
Расте в подлеса на широколистни и смесени гори, по бреговете на реки и езера от Балтийско до долното течение на Дон и от южната част на Скандинавия до Балканите. Представлява широколистен храст с височина до 4 м с разклонена корона и увиснали издънки с различен цвят - зелен, червен, лилав. Листата му са кръгли, яйцевидни, яркозелени с фино опушване от горната страна и гъсто опушени, а от това белезникави, отдолу. През есента листата стават яркочервени. Малки, скучни, белезникави цветя съставляват щитовидни многоцветни съцветия с диаметър до 7 см. Цъфтят 15-20 дни.
Многобройни черни плодове изглеждат елегантни и контрастни на фона на яркочервени листа. Декоративни форми от червен дрян:
- Най-зеленият - с издънки, листа и зелени плодове;
- Variegata е храст с височина до 4 м с пъстри жълти листа и бледозелени млади издънки, които с възрастта стават бордо. Плодовете са синкаво черни;
- Дрян Мич - листата от тази форма са бледожълти на цвят на малки петна.
Цъфтящ дрян (Cornus florida)
Произхожда от източната част на Северна Америка. Това е широколистно дърво с гъста, разперена корона, която цъфти, докато листата се отворят. Есенната зеленина е яркочервена. Сортове:
- Cherokee Chief - дърво с височина 4-6 м, прицветниците са червено-розови;
- Рубра - бракта от светло розово до ярко червено, височина на храста 4-6 m.
Дрян (Cornus stolonifera)
Също така от Северна Америка, където расте във влажни гори по бреговете на водотоци, изкачвайки се на надморска височина от 450 до 2700 м. Видът е близък до бялата дрян, но се различава предимно по способността да дава много потомци около храста. Представлява храст с височина до 2,5 м с лъскави червено-коралови издънки, яркозелени листа, млечно-бели цветя, събрани в съцветия с диаметър до 5 см и синкаво-бели плодове.
Декоративните форми на потомството дрян са:
- Бяло оградена, към която принадлежи сортът Бяло злато - средно голям храст с бяла граница около краищата на зелените листа;
- Флавирамея е бързорастящ храст с кръгла форма на храст с височина и ширина 2-3 м. Кората му е жълта през зимата и пролетта, а жълтеникаво-зелена през лятото и есента. Листата са зелени, червеникави през есента, но не всички - много листа не променят цвета си;
- Келси е храст-джудже с височина не повече от метър и ширина до един и половина метра с червеникава или яркозелена кора и зелени листа, които не падат до късна есен, въпреки че променят цвета си в оранжев или тъмночервен.
Cornus kousa
Расте естествено в Япония и Китай. Това е зимоустойчив широколистен храст с височина до 9 м с грациозни грациозни прицветници. През есента листата стават яркочервени. Сортове:
- Златна звезда - зелени листа с жълт модел, височина на храста 5-7 м;
- Млечният път е висок храст, кремаво бели прицветници.
Съществуват редица пълзящи дряни, които ботаниците разграничават в отделен род - шведски и канадски дрян; родът Svida, който включва грузински и мейерски дряни, се отличава.
Дрянови свойства - вреда и полза
Полезни свойства на дрян
Когато лечебните свойства на дряна са описани в литературата, те означават преди всичко растения от обикновените дрянови видове. Каква е ползата от дрян и какви свойства всъщност има той?
Първо, плодовете му съдържат витамин С в по-големи количества от лимона и имат анти-скорбут ефект, поради което от плодовете на корнеловата череша се прави паста за астронавти и моряци.
На второ място, танините, съдържащи се в плодовете, държат изпражненията заедно. Плодовете също са полезни за пациенти със захарен диабет, тъй като намаляват нивата на кръвната захар и повишават активността на панкреаса, за да произведат необходимия ензим. Дрянът има противовъзпалително, жлъчегонно, диуретично, бактерицидно и стягащо действие. Дряновите плодове повишават апетита, подобряват храносмилането, нормализират кръвното налягане, облекчават главоболието и ускоряват метаболитните процеси в организма.
Корнелът се използва при лечение на цистит, подагра, кожни заболявания, отоци на краката, възпаление на вените, чревни заболявания, включително диария и дизентерия. Трябва да се каже, че не само плодовете на дрян имат лечебни качества, но и неговите цветя, кора, листа и корени.
Предлагаме ви няколко рецепти, които могат да ви помогнат в трудни моменти:
Тинктура от дрянови листа: залейте 50 г счукани дрянови листа с чаша ядлив алкохол, оставете за две седмици, след това прецедете. Пийте по 10-15 капки с вода три пъти на ден. Тази тинктура се използва за лечение на хемороиди, екзема, подагра, кожни инфекции и прогонване на чревни паразити.
Отвара от дрянови плодове: изсипете супена лъжица сушени плодове с чаша вода, кипете на слаб огън в продължение на 20 минути, след това оставете за 2 часа, прецедете и приемайте с дефицит на витамини, една четвърт чаша 3 пъти на ден преди хранене.
Бульон от кората и корените на дрян: залейте една чаена лъжичка нарязани корени и кора с чаша вода и кипете 15 минути, след това настоявайте два часа, прецедете и пийте при ревматизъм 3 пъти на ден, 2 супени лъжици.
Освен това напитките и сладкото от дрян имат забележителни лечебни и вкусови качества. Дряновите плодове се сушат за зимата и от тях се приготвя вкусен и здравословен бульон.
Дрян - противопоказания
Използването на плодове и сок от дрян не се препоръчва за хора с висока киселинност, запек или бавна чревна перисталтика, както и за тези, които имат нестабилна нервна система или индивидуална непоносимост към дрян.
